Основни положения при Договора за услуги (+ образец на договор за услуги)

Договорът за услуга има широко приложение в търговския оборот и заема централно място в отношенията между компаниите и гражданите, наред с договорите за доставки.

Основен момент в предмета на договора е възможността едно лице да възложи на друго да извърши определени фактически действия (работа).

За някои услуги има специални режими за осъществяване правото за извършване на дейността, като например медицински, проектантски, туристически и други.

В България договорът за услуги няма изрична легална дефиниция и в тази връзка спада към голямата група на ненаименуваните договори. Поради липса на нормативна уредба правилата на договора за изработка (чл. 258 – чл. 269 от Закона за задълженията и договорите  (ЗЗД) са приложими и за различните видове услуги. Необходимо е да се посочи клаузата и правният акт, от който е взето изречението и хипервръзката към източника (официален уебсайт със законодателството). За съжаление в България нямаме официален сайт с консолидираните норми. Това е адресът на държавния вестник: https://dv.parliament.bg/DVWeb/index.faces, където се публикуват само промените в текстовете. Можете да използвате https://lex.bg/laws/ldoc/2121934337, но това не е официално).

Страни

Законът посочва, че при договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение (чл. 258 ЗЗД).

Ако не е уговорено друго, изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои средства. Изпълнителят е длъжен да предупреди веднага другата страна, ако даденият му проект или доставеният му материал е неподходящ за правилното изпълнение на работата, и да иска извършване на нужните промени в проекта или доставяне на подходящ материал. Ако другата страна не стори това, изпълнителят може да се откаже от договора. Ако изпълнителят не направи това предупреждение, той отговаря пред другата страна за причинените и вреди (чл. 259 и чл. 260 ЗЗД).

Важно е да се обърне специално внимание и на нормата на чл. 9 ЗЗД, която урежда свободата на договаряне между страните. Тази свобода се изразява във възможността страните да сключат договор със свободно определено от тях съдържание (Методи Марков: Облигационно право – Modus Studendi, С. 2011 г.), макар и неуреден в закона, доколкото тези уговорки не противоречат на императивни нормативни разпоредби и на добрите нрави.

Възнаграждение

Съществено от практическо значение условие е дадено в разпоредбата на чл. 266 ЗЗД, който указва, че поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемането на работата. Ако през време на изпълнението на договора надлежно определената цена на материала или на работната ръка бъде изменена, възнаграждението се съответно изменя, макар и да е било уговорено изцяло.

Начин на изпълнение

Изпълнителят е длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. Изпълнителят, който извършва работата със свой материал, отговаря за доброто качество (чл. 261 ЗЗД)

Съгласно чл. 262 ЗЗД поръчващият може да проверява изпълнението на договора във всяко време, стига само да не пречи на изпълнителя. Ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, поръчващият може да развали договора, като има право на обезщетение по общите правила.

Правилата относно рискът от случайно погиване или повреда на материала са регулирани в чл. 263 ЗЗД, според който рискът се понася от страната, която го е дала, ако другата страна не е в забава.

Основен принцип, залегнал в чл. 264 ЗЗД, е свързан с приемането на работата, като е указано, че поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците. Ако не направи такива възражения, работата се счита приета.

Въпросите, свързани с недостатъци, отклонения, разваляне и давност, са уредени в чл. 265 ЗЗД, в който текст е посочено, че ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска:

• поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане;
• заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението.

Ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора. Тези права се погасяват в шест месеца, а при строителни работи - в пет години.

При последваща обективна невъзможност съгласно чл. 267 ЗЗД, ако изпълнението на работата стане невъзможно вследствие причина, за която никоя от страните не отговаря, изпълнителят няма право на възнаграждение. Ако една част от работата е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия, изпълнителят има право на съответната част от уговореното възнаграждение. Следва да се обърне внимание, че изпълнителят има право на възнаграждение, ако изпълнението на работата е станало невъзможно изцяло или отчасти вследствие негодността на материала или на проекта, дадени от поръчващия, и изпълнителят своевременно го е предупредил.

Ако има основателни причини, поръчващият може да се откаже от договора, макар изпълнението и да е започнало, като заплати на изпълнителя направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на работата. (чл. 268 ЗЗД)

Съгласно чл. 269 ЗЗД при прекратяване на договора поръчващият трябва да заплати извършената работа и полезно вложените материали съобразно уговореното възнаграждение. Ако изпълнителят умре или стане неспособен да извърши работата, договорът се прекратява, освен ако не е бил сключен с оглед личността на изпълнителя и ако наследниците му се съгласят да продължат изпълнението.

Извън посочените условия, както при повечето договори страните могат да уговорят всякакви други допълнителни клаузи, които не противоречат на закона и морала, като най-често срещаните са тези, свързани с обезпечение изпълнението на договора, като например задължение за представяне на гаранция, различни видове залози, поръчителство и други. С цел защита правата и интересите на страните, е обичайно да се включат уговорки за спазване на конфиденциалност, определен режим на възникване и упражняване на авторски права и други.

Повече информация може да потърсите в останалите статии на сайта.